В тъмните доби на нощта

Начало книги

— Разкажи ми за съня си — каза някой, някъде по никое време.

— Не знам, дали искам — избоботи друг глас — Може да събудим останалите?

— Хайде, опитай — подкани го първият — няма какво да губиш, пък и те къртят дълбоко.

— Аз мисля, че всеки път губя като отворя очи… губя от душата си…

— Нали не си мислиш за Вечният сън — недоверчиво попита първият.

— Напротив… бленувам го и го желая от сърце! — нетърпеливо отговори другият.

— Хм, ще ми разкажеш ли?

— Добре, ще го направя… В съня си съм пратеник и то какъв — ухили се той — от кралската свита! Обикновено разнасям съобщенията с кон, защото е по-бързо, но сега неизвестно защо ходя пеш…

— Как така обикновено, и с кон?! Нали не разполагаш с такъв!

— Правилно, но някак си имам усещането, че винаги така е било.

— И, по-нататък…

— Този път — продължи другият — нося важно съобщение и то надалеч, макар и да се уповавам само на краката си.

Минавам през равнини и долини, пресичам реки и гори и, когато остава последният етап от пътуването ми, достигам на един хълм, на който се издига тъмна крепост с висока кула от едната страна. Приближавам се все повече и повече до нея и ме обзема лошо предчувствие и онази дълбока болка в гърдите, от която се будя всяка нощ.

Читать дальше →