Срещата

Начало книги

Много бях слушал аз за могъществото на дракона единак, обитаващ Южните планини. Името му се беше прочуло надлъж и нашир из градовете на Иренгард. Лоша слава се носеше тогава за величественият Тарос, господарят на Огненият връх. Безчинствата и злото, които сееше с мрачното си присъствие доказваха истинността на легендите за драконовото племе. Както гласеше преданието по тия земи, той беше дошъл от далеч, много далеч, прокуден от своя народ да скита сам за дела непонятни за нам хората.

В началото местните крале и господари го приели плахо и подозрително, но постепенно дружбата му с тях укрепнала, както тази на увивните треви и по-големите им събратя — дърветата. Много мъдрост и знания донесъл драконът и не ги запазил за себе си, а ги дарил на людете, чийто живот бил труден и кратък тогава. В знак на благодарност те му издигнали храм на върха на планината и го почитали като бог. Думата му била закон, усмивката му като благословия, а гневът му — най-сурово наказание.

Читать дальше →