Мнемоничният Джони

Начало книги

Пъхнах пукалото в чантата „Адидас“ и го покрих с четири чифта чорапи за тенис. Изобщо не ми е в стила, но точно това е целта: мислят ли те за дървеняк, давай го технично, мислят ли те за техничар, давай го хамалската. Аз съм голямо техничарче, така че реших да действам колкото се може по-хамалски. Пък и по днешно време си е нужно да си парче техничар, за да можеш изобщо да претендираш за хамалщина. Трябваше да огъна и двете гилзи за рязаната 0.12 от медни отпадъци, да ги шлайфам и да ги напълня; да изровя стар микрофиш с инструкции как се правят патрони ръчно; да сглобя лостова преса, за да впресовам капсулите — доста тънка работа. Но знаех, че ще бачкат.

Срещата трябваше да е в Дрома в 23:00, но слязох три спирки по тръбата по-нататък и се върнах пеша. Брилянтна процедура.

Метнах един поглед на отражението си в хромираната колонка на едно кафе — стандартният остронос кавказоид с перчем сплъстена, тъмна коса. Момичетата от „Под ножа“ бяха спецове по Сони Мао, и ставаше все по-трудно да им попреча да добавят шикозен намек за епикантни гънки. Това надали щеше да излъже Ралфи Лицето, но можеше да ме доведе до масата му.

Читать дальше →