Откраднатият куфар (Разкази)

Начало книги

Когато една пролетна утрин на 1944 година Томас Ман преглежда в емигрантския си дом край Лос Анджелис получената поща, сепва го една обемиста пратка. От Швейцария е пристигнал романът „Игра на стъклени перли“. На шестдесет и шест години приятелят му Херман Хесе е завършил една „мъчително-прекрасна творба“, която изумява и покъртва Томас Ман, изпълва го — по думите му — с трепет. Самият той тъкмо работи над своя „Доктор Фаустус“ и като прави сравнение между двата повествователни метода, отбелязва в дневника си: „У мене всичко е по-заострено, по-рязко, по-ярко, по-драматично (защото е по-диалектично), по-близко до съвременността и по-непосредствено. У него — по-меко, по-мечтателно, по-заплетено, по-романтично и повече като игра (във висшия смисъл на думата).“

Това наблюдение на Томас Ман може да се отнесе и към късната кратка проза на Хесе, която писателят създава в Монтаньола, сред Швейцарските Алпи. Там той се е оттеглил в доброволно изгнание след Първата световна война; в едно писмо от тридесетте години Хесе споделя: „За мен бяха важни две неща — да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили…“

Читать дальше →