Корабният дърводелец

Начало книги

Леко развълнуваният океан игриво запокитваше прозрачните си вълни, украсени със сребристи корони от пяна, върху кораловите рифове на Тубуаи, главния остров на малката островна група в Тихия океан, с палми, разрошвани от нежния вятър, и небе, изпънало се чисто и слънчево чак до най-високия връх на гористите планини.

Когато сенките се удължиха и жаркото слънце се спусна ниско над хоризонта, по покрития с коралов пясък бряг започнаха да играят весел орляк дечица с меднокафеникав бронзов цвят на кожата. Те се гонеха или люлееха насам-натам на дълги въжета, изплетени от кокосови влакна и завързани нейде горе в короните на палмите. Ту излитаха далеч напред над синьо-зелените води на лагуната, над която великанските дървета свеждаха короните си, ту връхлитаха назад сред гъстата портокалова горичка, като дръзко отбягваха с крака всяка опасност от сблъскване с някой от околните стволове.

Мъжете се бяха излегнали удобно в сянката на малка горичка от портокалови и бананови дървета, като гледаха или към играещите деца, или, и то с твърде голямо безразличие, към изплувалото в далечината корабно ветрило, което се приближаваше бавно с лекия бриз.

Читать дальше →