Виновна до доказване на противното

Начало книги

Той се обади в десет, както винаги.

Миранда знаеше, че е той още преди да вдигне слушалката. Освен това знаеше, че ако не отговори, телефонът нямаше да спре да звъни, докато не я докара до лудост. Тя закрачи из стаята. Не съм длъжна да се обаждам, мислеше си тя. Не съм длъжна да говоря с него. Нищо не му дължа.

Звъненето спря. Внезапно настъпи тишина, тя затаи дъх с надеждата, че този път той ще е милостив и ще разбере, че при последния им разговор тя е говорила сериозно.

Повторното нестройно иззвъняване я накара да подскочи. Този звук като шкурка стържеше изтънелите й нерви. Миранда не можеше да издържа повече. Още докато вдигаше слушалката, знаеше, че прави грешка.

— Ало?

— Липсваш ми — каза той. Същият шепот, изпълнен с обертоновете на споделени приятни интимни мигове.

— Не искам да ми се обаждаш вече — отвърна тя.

— Не се сдържах. През целия ден исках да ти се обадя. Миранда, без теб е истински ад.

Читать дальше →