Гравитация

Начало книги

Той се плъзгаше по самия ръб на бездната.

Под него зееше мракът и ледените води на подводното царство, там където слънцето никога не бе прониквало, и където единствената светлина бяха случайни искрици от стрелкащи се биолуминесцентни организми. В тежководолазния батискаф „Дълбочинен полет IV“, който приемаше формата на човешкото тяло, зад прозрачен, дебел полиакрилен прозорец, доктор Стивън Д. Ейхърн изведнъж изпита завладяващото усещане, че, освободен от оковите на земното притегляне, се носи през безкрайния космос. Лъчите на двата странични прожектора осветяваха ситния ръмеж от органична материя. Това бяха труповете на най-различни едноклетъчни и елементарни форми на живот, които бяха пропътували хиляди метри вода с единствената цел да намерят покой в гробницата на океанското дъно.

Докато се носеше плавно през мекия дъжд от органични остатъци, той насочи „Дълбочинен полет“ точно по ръба на подводния каньон, при което бездната му се падаше отляво, а платото на океанското дъно бе точно под краката му. Макар да изглеждаше пуста, навсякъде по скалната твърд се забелязваха признаци на живот. Тук-там се виеха плитки и по-дълбоки следи от дънни риби, змиорки, раци или такива, които в момента не се виждаха, заровени под дебелия слой нанос, който им осигуряваше безопасност. Разбира се, имаше и следи от човека: парче ръждясала верига, змиевидно сгърчена около потъналата котва, бутилка от газирана вода, наполовина обвита в тиня. Призрачни останки от чуждия горен свят на светлината.

Читать дальше →