Исторически новели

Начало книги

През VII–VI век пр.н.е. експанзията на либийското царство в Западна Мала Азия довежда до първия исторически сблъсък между елини и народ от Изтока. За първи път елинските градове по малоазийското крайбрежие губят своята независимост, когато на лидийския престол застава цар Крез от рода на Мермнадите. Херодот разказва как век и половина преди това родът на Крез отнел царската власт от дотогавашния род на Хераклидите.1

Имало в Сарди един цар на име Кандавъл, потомък на Алкей, сина на Херакъл. Същият този Кандавъл се влюбил в собствената си жена и — нали бил влюбен — помислил, че има най-хубавата жена на света. Така са помислил, а в свитата си имал човек, който особено му допадал — Гигес, сина на Даскил. На този Гигес Кандавъл доверявал най-важните свои дела, а взел и красотата на жена си премного да хвали. Не минало много време и Кандавъл, комуто била отредена зла участ, казал на Гигес: „Останах с впечатление, че не ми вярваш, когато заговоря за красотата на жена си, затуй — нали ушите на хората са по-недоверчиви от очите им — направи тъй, че да я видиш гола.“ Ахнал Гигес и рекъл: „Господарю, какво недостойно нещо предлагаш, като ме караш да видя господарката гола! Със снемането на хитона жената снема и свяна си. А хората открай време са установили кое е хубаво и кое — не, и ние трябва да се учим от тях. «Всеки да гледа своето си» — туй е стара мъдрост. Аз вярвам, че царицата е най-хубавата от всички жени, и те моля, не искай нередни неща от мен.“

Читать дальше →