Луната

Начало книги

Момчето бе спряло да плаче.

Лежеше със затворени очи в тясното легло, лицето му бе бяло като алабастрова маска на лунната светлина. От време на време цялото му тяло се разтърсваше конвулсивно.

То вкопчи пръсти в краищата на завивките и ги придърпа плътно нагоре до брадичката си. Някаква ужасяваща тежест отвътре притегляше тялото му надолу, от което кръвта му се превръщаше във вода — товарът бе изчезнал, но чувството го бе оставило напълно изтощено и немощно.

Момчето бе лежало там дълго. Не беше в състояние да определи колко часа бяха изминали, тъй като последните три дни му се бяха сторили безкрайни. Баща му бе забранил отново да става от леглото, затова лежеше там търпеливо, понасяйки загубата, изплашено от новото усещане за самота.

Докато нещо го накара да отвори отново възпалените си от плач очи.

Фигурата стоеше до долния край на леглото и му се усмихваше. То почувства нейната топлота. Връхлетя го мимолетно усещане за стопяване на самотата. Но това бе невъзможно. Баща му бе казал, че е невъзможно.

Читать дальше →