Парижката книжарница

Начало книги

Как можа да се случи? Защо позволих да ме убедят?

Двете дами, които командваха дом № 27 — собственицата мадам Бернар и портиерката мадам Розалет (мосю Пердю ги наричаше „генералшите“), го издебнаха и го приклещиха между двете си партерни жилища.

— Този Льо П. се е отнесъл позорно към жена си.

— Ужасяващо. Като молец към булчински воал.

— Е, някои мъже си имат извинение. Достатъчно е само да погледнеш съпругите им, за да ги разбереш. Машини за лед в костюми на Шанел. Но и мъжете са чудовища.

— Мили дами, не разбирам какво…

— Вие не сте от тях, мосю Пердю. Естествено. Вие сте кашмир. Най-добрата материя, от която е изтъкан един мъж.

— Във всеки случай ще имаме нова наемателка. На четвъртия, а това е вашият етаж, мосю.

— Горката мадам си няма нищичко. Съвсем нищо, ясно ли ви е, само разбити илюзии. Нужно ѝ е всичко, буквално всичко.

— Време е да се включите в играта, мосю. Дайте каквото можете. Всяко дарение е добре дошло.

Читать дальше →