Любов в Бретан

Начало книги

Първото решение, което вземаше сама. За първи път тя определяше какво да се направи. Мариане реши да умре. Сега. Тук. Там долу, във водите на Сена, в края на този сив ден. По небето не се виждаше нито една звезда. Айфеловата кула бледнееше зад изпаренията от смога. Париж излъчваше шум, постоянен шум. Мотопеди, коли, шепотът на метрото дълбоко в търбуха на града.

Водата беше хладна, черна и мека. Сена щеше да я приеме, да я положи в легло от свобода и тишина и да я отнесе към морето.

По бузите ѝ се стичаха сълзи, перлени нанизи от сол. Докато плачеше, Мариане се усмихваше. Никога преди това не се беше чувствала толкова лека. Толкова свободна и щастлива.

— Това е мое решение — пошепна тя. — Мое решение. Събу обувките с многократно подновявани подметки, купени преди петнайсет години. Тайно, не от разпродажба, Лотар ѝ се накара здравата, като ги видя. После обаче ѝ подари рокля към обувките. Второ качество, с повреди в плата, много намалена. Сива рокля на сиви цветя. И нея носеше днес.

Читать дальше →