В ръцете на Морфей

Начало книги

Така и не разбрах, защо Том Хопкинс направи тази глупава грешка, изкара цял семестър в медицинския колеж, преди да наследи леля си, и беше твърдо решил да стане терапевт.

Онази вечер поговорихме доста по телефона и после отскочи до стаята ми за по лула и приказки, преди да се отправи към собствения си луксозен апартамент. За момент трябваше да отида в другата стая, когато го чух да казва:

— Ох, Били, ще си взема пет зърна хинин, ако нямаш нищо против. Студено ми е и треперя целия! Май съм настинал!

— Добре де! — извиках! — Шишето е на втория рафт. Вземи си и лъжичка евкалипт. Премахва умората.

Като се върнах, седнахме до огъня и запалихме лулите. След около осем минути Том изпадна в лек колапс.

Отидох до медицинския кабинет и погледнах.

— Ти абсолютен селяндур такъв! — изръмжах. — Виж ти какво правели парите с човек!

На масата имаше шише морфин, като че ли току-що там го беше оставил Том.

Извиках един млад стажант, който живееше на горния етаж и го пратих за стария Доктор Гейл, който живееше на две преки оттук. Том Хопкинс имаше твърде много пари, за да бъде преглеждан от младоци като нас.

Читать дальше →