След двадесет години

Начало книги

Дежурният полицай, който обикаляше квартала си, пристъпяше внушително и тежко. Тази му походка беше естествена, а не показна, защото почти нямаше кой да го гледа. Часът беше едва десет, но студените пориви на вятъра, който предвещаваше дъжд, бяха обезлюдили улиците.

По пътя си полицаят опитваше сегиз-тогиз някоя врата, въртеше палката си с редица сложни и ловки движения, хвърляше от време на време бдителен поглед по притихналата улица и с тежката си, тържествена походка извикваше идеалната представа за пазител на общественото спокойствие. В този квартал работата приключваше рано. Само тук-таме светеше някоя тютюнопродавница или закусвалня, отворена цяла нощ; но повечето от вратите водеха към кантори, магазини и заведения, които отдавна бяха затворени.

Когато стигна към средата между две преки, полицаят изведнъж забави ход. Пред тъмния вход на един магазин за железария стоеше облегнат някакъв човек с незапалена пура в уста. Щом полицаят се доближи до него, онзи заговори.

Читать дальше →