Махалото

Начало книги

— Осемдесет и първа улица… Моля, направете път за слизане — извика пастирът в синьо.

Стадо граждани се смъкнаха долу и на тяхно място се качиха други. Дзън-дзън! Вагоните за добитък на Манхатънската железница се отдалечиха с тракане и Джон Пъркинс пое надолу по стълбите на станцията, заедно с пуснатото на воля стадо. След това продължи бавно към своя апартамент. Бавно, защото в лексикона на неговото ежедневие нямаше такава дума като „вероятно“, защото няма изненади, които да очакват един мъж, сключил брак преди две години и който живее в апартамент. Докато вървеше, Джон Пъркинс си предсказа с мрачен и откровен цинизъм предстоящия край на поредния монотонен ден.

Кати щеше да го посрещне на прага с целувка с аромата на тоалетно мляко и карамел. Той щеше да съблече връхното си палто, да седне в хола и да прочете във вечерния вестник за руснаците и японците, изтребени от ужасния линотип. За вечеря щеше да има печено задушено, салата със сос, гарантиращ липса на вредно въздействие върху кожата, задушен ревен и както винаги буркан ягодов мармалад, чийто етикет със свенлива руменина удостоверяваше отсъствието на каквито и да било химически примеси. След вечеря Кати щеше да му покаже новата кръпка на пъстрия си юрган, която техният снабдител за лед бе отрязал от края на собствената си дълга вратовръзка. В седем и трийсет щяха да разстелят вестници върху мебелите, за да съберат парчетата гипс, които се посипваха, когато дебелакът от апартамента над тях започваше да прави своите физически упражнения.

Читать дальше →