Кралят отвъд Портата

Начало книги

Дърветата бяха отрупани със сняг и гората се простираше под него, притихнала в очакване като плашлива невяста. Мъжът стоеше сред канарите вече от няколко минути и оглеждаше склоновете. Снегът се трупаше по поръбеното му с козина наметало и по широката периферия на шапката му, ала той не му обръщаше внимание, както не обръщаше внимание и на студа, проникващ през плътта му чак до костите. Чувстваше се като последния жив човек на умираща планета.

Почти му се искаше да е така.

Най-накрая, когато се увери, че няма патрули, мъжът се заспуска по хълма, като стъпваше внимателно по коварния склон. Движенията му бяха бавни. Знаеше, че студът става все по-голяма опасност. Трябваше му закътано място и огън.

Зад него планините Делнох се издигаха под сгъстяващи се облаци. Отпред беше гората Скълтик — място на тъмни легенди, провалени мечти и спомени от детството.

Тенака се обърна, за да види следите си. Очертанията им вече започваха да избледняват и само след броени минути щяха да изчезнат напълно. Той продължи напред, обзет от тъжни мисли и болезнени спомени.

Читать дальше →