Друговремец

Начало книги

Поне на пръв поглед не приличаше на място, където човек да изчезне. Гостоприемницата на госпожа Беърд не се различаваше от хиляди подобни в шотландските възвишения през четиридесет и пета - тиха, спретната, с олющени тапети с цветни мотиви, лъснати подове и бойлер в банята, който работеше с монети. Самата госпожа Беърд, тантуреста и ведра, не възрази Франк да напълни с книгите и бележките си рафтовете по стените на мъничката й всекидневна, осеяна с розови китки. Той винаги пътуваше с бумагите си.

На излизане срещнах госпожа Беърд в антрето. Тя ме спря с пухкава длан на лакътя и пооправи косата ми.

- Божке, госпожо Рандал, как ще излизате такава?! Само да втъкна този кичур... Така! Така е по-добре. Да знаете, братовчедката ми разправяше как опитала едно ново къдрене, получавало се прекрасно и държало дълго. Може да опитате.

Не ми даваше сърце да й кажа, че за непокорните ми светлокафяви къдрици е виновна природата, а не повредена машина за къдрене. Собствените й стегнати букли не страдаха от подобна опърничавост.

Читать дальше →