След бедствието

Начало книги

Ангелът летеше над морето от живак и отраженията му очертаваха сребърна мрежа върху големите му крила. Не беше сам. Останалите от неговия вид изпълваха небето с усмивките си и апатично се издигаха нагоре, след това се спускаха с ужасяващо пикиране, за да докоснат мързеливите вълни или просто предоставяха на вятъра да целува кожата им. Малко по малко, сякаш без намерение, игрите и палавостта им се превърнаха в танци на чифтосване. Величествеността им отстъпи място на нервност, на ловки движения на телата им и на ловно преследване в търсене на жертви за партньори. Околната среда като че ли започна да вибрира от желание. Ангелът прелетя край един от своите другари и докосна хълбока му с края на крилото си, погалвайки го с лекотата на бриз. След това двамата любовника много внимателно преплетоха телата си и започнаха да летят като едно цяло. Извършването на…

КЛИК!

— Господа пасажери, нека да пристъпим към присъединяване към совалката, която ще ни отведе на планетата. Стандартният протокол на сигурност изисква изключване от виртуални сценарии; извинете за безпокойството, което ви бe причинeно. Моля, заемете предварително определените ви места за излизане от кораба съгласно инструкцията, която се намира във вашите кабини. Надяваме се, че сте се насладили на приятния полет.

Читать дальше →