Кранфорд

Начало книги

Кранфорд е най-вече владение на амазонки — всички, които държат къщи с висок наем, са жени. Ако някое семейство реши да се установи в града, съпругът, незнайно как, изчезва. Или бива изплашен едва ли не до смърт от факта, че е единственият мъж на вечерните събирания в Кранфорд, или пък обяснението е, че служи в своя полк или на своя кораб, или че през седмицата е твърде зает със сделки в съседния голям търговски център Драмбъл — на разстояние само десет мили с влак. С една дума, какъвто и да е случаят, господата отсъстват от Кранфорд. А и какво да правят там? Лекарят си има район от тридесет мили и винаги нощува в Кранфорд, но не всеки мъж може да стане лекар. Дамите от Кранфорд се справят сами с какво ли не — засаждат градинките си с безброй цветя, без да оставят ни едно буренче, отпъждат момченцата, които пакостливо гледат към тези цветя през оградите, изкъшкват гъските, които току се шмугват в градинката, ако портата е отворена, решават всички литературни и политически въпроси, без да се вълнуват от излишни доводи и доказателства, събират подробни и точни сведения за действията на всеки един в енорията, държат строго спретнатите си прислужнички, проявяват състрадание (понякога малко властно) към бедните и си услужват една на друга, когато изпаднат в беда. „Мъжът само може да пречи вкъщи“, заяви веднъж една от тях и всичките те са на това мнение. Макар че правят постъпките си достояние на останалите кранфордски дами, в същото време те проявяват пълно безразличие към съветите на която и да била своя съгражданка. И действително, тъй като всяка притежава неповторима индивидуалност, да не кажем силно развита ексцентричност, съвсем естествено е тя да намери израз в словесен двубой. И все пак сред тях в голяма степен цари добронамереност.

Читать дальше →