Принцеса Алесандра

Начало книги

Той знаеше как да убива жените.

Глупава и безразсъдна, тя нямаше никакъв шанс. Така и не разбра, че е преследвана, нито пък успя да отгатне истинските намерения на тайния си обожател. Той вярваше, че стилът му е елегантен и се гордееше с таланта си. Би могъл да бъде жесток, но не беше. Изгаряше от нетърпение да задоволи непреодолимото желание, което го разяждаше и въпреки че еротичните мисли за мъчителна смърт предизвикаха у него трескаво възбуждение, той не се поддаде на долния си инстинкт. Той беше човек, а не звяр. Търсеше удовлетворение, а тя наистина заслужаваше да умре. И все пак той й бе показал искреното си съчувствие. Да, той наистина беше много нежен с нея. Преди да умре, тя дори му се усмихваше. Той нарочно я изненада точно в този момент и успя да види само една краткотрайна искра на ужас в кафявите й влажни очи преди всичко да е свършило. И през цялото време докато я душеше, той й шепнеше съчувствени думи с напевен глас, сякаш успокояваше ранено животно. Прекъсна състрадателната си песен едва, когато разбра, че я е убил и тя не може да го чуе.

Читать дальше →