Бавно изгаряне

Начало книги

Грохналият старец се канеше да предизвика буря и съжаляваше единствено, че няма да го има, за да й се наслади.

Щеше да „издърпа чергата“ изпод краката на безобразните си роднини и щяха здравата да се строполят. Беше крайно време някой в това злощастно семейство да поправи ужасната несправедливост. Наистина бе времето.

Докато чакаше да подготвят оборудването, той подреди бюрото си. Деформираните от артрита пръсти погалиха гладкото дърво с повече нежност и внимание, отколкото някога доставяха на любовниците му. Бюрото беше старо, очукано и овехтяло като самия него. Старецът бе спечелил състоянието си точно в тази стая. Залепил телефона за ухото си, сключваше сделка след сделка, всичките печеливши. Колко компании купи през изминалите трийсет години? Колко други унищожи?

Отърси се от мислите за многобройните си победи. Сега не беше време за това. Прекоси стаята до бара и си наля чаша вода от стъклената гарафа, която един от бизнес партньорите му подари преди години. Отпи и отнесе чашата при бюрото си, като я постави върху подложка в ъгъла. Огледа облицованата с ламперия библиотека и реши, че е прекалено тъмно за камерите, затова бързо включи всички настолни лампи.

Читать дальше →