Предсмъртните мъки на пришълеца

Начало книги

Някъде горе, зад вечните облаци над планетата Вескера, се носеше усилващ се грохот. Търговецът Джон Харт се спря, сложи ръка на здравото си ухо и се ослуша. Обувките му леко затънаха в калта. В плътната атмосфера звукът ту се усилваше, ту отслабваше, но все повече се приближаваше.

— Същият шум като от твоя космически кораб — каза Итин с безстрастната си вескерянска логика, като бавно разчленяваше мисълта си, за да я изрази по-ясно. — Но твоят кораб все още стои на същото място, където си го приземил. И макар че не го виждаме, той трябва да е там, защото само ти умееш да го управляваш. А ако някой друг е успял да стори това, ние щяхме да чуем как корабът се издига към небето. Но тъй като преди нищо не чухме, а такъв грохот произвежда само космически кораб, то това би трябвало да означава…

— Да, още един кораб — прекъсна го Харт, твърде погълнат от мислите си, за да дочака да се затвори бавната верига на вескерянското логическо разсъждение.

Читать дальше →