Плацдарм

Начало книги

Малкият кораб се вряза във външния слой на тънката атмосфера и веднага засвети като падащ метеорит. Само след няколко секунди тлеенето се разпростря и цветът му се промени от червен на бял, заедно с нарастването на силата на триене. Въпреки невероятната си устойчивост, сплавта на корпуса не беше проектирана да издържа на такива чудовищни температури. От конусовидния нос се появиха пламъци, а изпепеления метал се разкъса. И точно в момента, когато изглеждаше, че корабът ще бъде погълнат от пламъците и унищожен, още по-ярките огнени струи на ракетните двигатели пронизаха горящия газ. Ако корабът се бе изплъзнал от контрол, унищожението му беше сигурно. Но пилотът си знаеше добре работата и беше изчакал до последния момент, преди да включи двигателите, за да забави покачването на температурата.

Спусна се през плътните облаци, право към голяма покрита с трева равнина, която се приближаваше с нарастваща скорост. Когато стана ясно, че ударът е неизбежен, ракетните двигатели отново се включиха, забавяйки кораба. Въпреки ревящите двигатели той продължи да пада бързо и се удари в повърхността с оглушителен трясък, натоварвайки амортизаторите си до краен предел.

Читать дальше →