Легендата

Начало книги

В имението имаше стаи, където чудовища дебнат под леглото, но стаята на майка й криеше вълшебство, в това Тела можеше да се закълне. Изумрудени отблясъци нашарваха въздуха като танцуващи феички всеки път, щом майка й излезеше. Ухаеше на цветя, набрани от тайна градина, завесите на балдахина се издуваха около великолепното легло дори когато нямаше вятър, а полилеят от жълт кварц поздравяваше Тела с мелодията на целуващи се стъкълца, досущ камбанки пред скрит портал към друг свят.

Притича на пръсти до дрешника на майка си, дебелият тревнозелен килим погълна звука от крачетата й. Хвърли бърз поглед през рамо, после грабна кутията с бижута. Беше тежка и хлъзгава в малките й ръце, направена от седеф и украсена с фин златен филигран. Тела обичаше да си представя, че кутията е омагьосана, и нищо чудно да беше, защото дори когато бяха мръсни, пръстите й не оставяха следи по нея.

Майка им нямаше нищо против момичетата да си играят с роклите й или да пробват хубавите й пантофки, ала изрично ги беше помолила да не пипат тази кутия, което я правеше още по-неустоима в очите на Тела.

Читать дальше →