Ято купидони

Начало книги

Вървях по „Маркет Стрийт“ в обедната си почивка и ми се искаше днес да не носех обувки с високи токчета или пък пола. Чорапогащникът изобщо не бе достатъчна защита срещу ледения зимен въздух. Бях се замислила, когато ги видях. Те се носеха около уличната лампа на ъгъла като гигантски нощни пеперуди, привлечени от студената електрическа светлина. Половин дузина малки, голи деца, с криле като от захарен памук и къдрави букли, предимно руси. Освен това бяха деликатно безполови, гладки като кукли Барби.

Купидони. Мамка му. Само това ми трябваше. Огледах се за врата, магазин, каквото и да било, където можех да потърся убежище. Тухлената сграда се простираше гладка и без врати. Имаше малък магазин на отсрещната страна на улицата, но никога нямаше да се добера до там, прекалено отрито беше, нямаше никакво прикритие. Започнах да вървя странично, обратно назад по улицата. С една ръка следвах стената, за да не се препъна. Ако успеех да се добера до ъгъла, вероятно можех да побягна от тях.

Читать дальше →