Синя луна

Начало книги

Сънувах хладна плът и чаршафи с цвят на прясна кръв. Звънът на телефона разруши съня, остави само фрагменти от него: проблясък на тъмносини очи; ръце, които се плъзгат по тялото ми; косата му, която пада върху лицето ми като ароматен, благоуханен облак. Събудих се в своя дом на километри от Жан-Клод, но с чувството, че тялото му е притиснато до моето. Напипах телефона върху нощното шкафче, взех го и смънках:

— Ало.

— Анита, ти ли си?

Беше Даниел Зееман, малкото братче на Ричард. Даниел е на двайсет и четири и е сладък като бебче. Но в него няма нищо бебешко. Някога, преди да предпочета Жан-Клод, Ричард ми беше годеник. Фактът, че бях преспала с другия мъж, осуети светските ни планове. Не че обвинявах Ричард. Не, обвинявах себе си. Това беше едно от малкото неща, за които все още бяхме на едно мнение.

Хвърлих бърз поглед към светещия циферблат на будилника. 3:10 сутринта.

— Какво е станало, Даниел?

Читать дальше →