Обсидианова пеперуда

Начало книги

Бях покрита с кръв, но не беше моя, така че бях добре. Беше животинска кръв. Беше нещастен случай в нощ със шест пилета и един козел и щях да го преживея, както и всичко друго. Вдигнах седем трупа за една нощ. Това бе рекорд дори и за мен.

Вкарах джипа на верандата, небето все още бе тъмно, но бе започналo до се просветлява. Оставих го там, прекалено бях изморена да го вкарам в гаража, беше май, но се усещаше като април. Пролетта в Сейнт Луис бяха случайни два дни, между края на зимата и започването на лятото. Единият ден ви замръзват задниците, а на следващият температурата е плюс осемдесет. Но тази година имаше пролет, влажната благодатна пролет.

Освен броя на зомбитата която бях вдигнала, нощта бе обикновена. Всичко, от вдигането на войник от гражданската война за местна историческа организация и разпит за завещание, което се нуждае от последен подпис, до последната конфронтация на син със злоупотребяваща майка. Бях до гуша в адвокати и терапевти през по голямата част от деня. Ако чуя „Как те кара да се чувстваш това Джонатан (или Кати, или който и да е)?” още веднъж, ще закрещя. Не исках да гледам още някой „да се отдаде на чувствата си” никога. Най малко повечето от адвокатите на опечалените не идваха на гроба. Назначеният от съда адвокат, се уверява че вдигнатото зомби има достатъчно разум, че да знае какво подписва, след което подписва документа като свидетел. Ако зомбито не може да отговаря на въпроси, тогава подписа не е легален. Зомбито трябва да бъде с ума си за да подпише легално документ. Аз никога не съм вдигала зомби, което да не може да мине легална дефиниция за стабилност, но и това се случва понякога. Джеймисън, колега аниматор от „Съживители ООД” разходи чифт адвокати само да си седят на хълма. Какъв купон.

Читать дальше →