Царството на сънищата

Начало книги

На изгубилите част от себе си.

— Добър ден, от „Домашен техник“ съм. Вие ли сте поръчали водопроводчик, днес сутринта?

— Да. — Отдръпнах се от вратата и му кимнах да влезе. Докато прекрачваше прага, го огледах изпитателно. Докарваш по още някой лев към пенсийката, чиче? Нищо, ако те бива, лошо няма.

Всъщност, трудно беше да се каже пенсионер ли е, или още не — би могъл да е навсякъде между четиридесет и седемдесет. Среден ръст, слаб. Прошарена, късо подстригана коса. Обикновено, сериозно лице. И огромна кутия за инструменти, която умело провираше през теснотата на коридорчето.

— Какво е протекло?

— Кранът в банята. Насам.

Показах му я и се върнах в хола, при компютъра. След малко обаче инвалидната количка проскърца по коридора откъм детската стая, а след това прозвъня и гласчето на Ели:

— Добър ден!

— Добър да е, момиченце. Да те оставя за малко сама?

Към счупения гръбнак върви колан с две торбички, и липса на спешни нужди, драги — помислих ядно, все едно човекът беше виновен.

Читать дальше →