Подходящата грижа

Начало книги

— И защо все пак мислите, че това ваше… нещо е, хм, извънземно?

— Като начало, то не е мое! Лина, докарай онова!

След мъничко чух весело топуркане по стълбите.

— Миме, повиках мама, а не теб! И… За кой път вече ти казвам да не пипаш това нещо с ръце?

— Това не е „това нещо“, татко! Казва се Снупи! Аз му го измислих! — гордо вирна нос малката. — Не му ли отива?

Инспекторът гледаше като хипнотизиран безформеното парче зелено желе в прегръдките на дъщеря ми. Приличаше на Чърчил в момента, в който му съобщават за атаката на Германия срещу Англия.

— Отива му — въздъхнах аз. — Чудесно му отива. Само го остави.

Мими се нацупи, но остави внимателно желето на пода. То бързо потече обратно към крачетата й и започна да се трие в тях. Вече бях престанал да настръхвам при гледката. Ако беше опасно, досега не знам колко пъти… Бррр.

— Не може ли да си го държа, татко? Много е гушкаво!

— Не може. И не ни пречи, говорим за сериозни неща. — Не вървеше да й се скарам пред регионалния инспектор по опазването на реда. Едвам бях издействал да ме свържат с него, и нямам представа как се съгласи да дойде лично. Изглежда преименоването им от министри на инспектори покрай идването на извънземните и обединението на държавите беше повлияло благотворно.

Читать дальше →