Музиката

Начало книги

— Диваци са, господине. Работливи, възпитани, но диваци. Не представляват никакъв интерес, освен ако не сте търговец на банани…

Видът на събеседника ми беше сравнително чист и спретнат. Единственото, което издаваше в него пристрастието към ендотропина беше погледът — безжизнен, полусляп, обърнат навътре, към съживяваните от наркотика спомени.

— Разбрах, че сте прекарали сред тях близо шест месеца. Може ли да ви попитам нещо?

В очите му внезапно проблясна живот. Те се плъзнаха по мен, спряха на ръцете ми.

— За музиката им ли ще ме питате? — Тонът му изведнъж стана враждебен.

— Да. Защо, нещо лошо ли има…

— Нямат музика! — прекъсна ме. — Всичко, което сте чували, е лъжа! Не ходете там!

— Откъде знаете какво съм чувал и какво не…

— Нямат музика! — Той вече крещеше. Целият бар гледаше към нас. — Тропат с камъни по тенекии и блъскат с пръчки по дървета! Един такт не могат да вземат както трябва! Разбрахте ли? Не ходете там!

Читать дальше →