Дяволското гърло

Начало книги

Институтската камионетка бръмчеше кротичко по планинския път. Когато подминахме и Цанков камък, измъкнах от раницата си книжка. Свикналият да кара пъргава лека кола Коста обаче скучаеше, и май нямаше да ме остави на мира.

— Стига чел бе, душо хартиена. — Той метна поглед към книгата в ръцете ми. — Пак фантасмагорични дивотии. Мечове, витеци, колобъри… Ега ти геофизика си. Колко змейове очакваш да намерим в Дяволското гърло?

— Аз подигравам ли ти се, че друго освен научни трудове не четеш?

— За какво ми е да чета книжки? Скука. Филми в Интернет колкото щеш, кой ще чете книги…

— Коста, внимавай в пътя! — сряза го доцент Вълков. Колегата ми се сепна и врътна кормилото точно навреме — разминахме се на сантиметри с огромен камион, натоварен с дървени трупи. — Божиле, обади ли се да резервираш места?

— Няма нужда, идвам често, знам как е. Почти всяка къща предлага стаи на туристи. През почивните дни е тъпканица, но в работен ще е празно.

Читать дальше →