Обречена на ранен гроб

Начало книги

Ако ме хване, съм труп.

Бягах колкото бързо можех през гората, стрелкайки се покрай дървета, заплетени корени и камънаци. Чудовището изръмжа докато ме гонеше, като звукът от това прозвуча по-близо отколкото преди. Не бях способна да му избягам. Чудовището набираше скорост, докато аз ставах все по-уморена. Дърветата пред мен се разредиха, разкривайки един русокос вампир, стоящ на един хълм в далечината. Познах го веднага. В мен се надигна надежда. Ако го достигнех, щях да съм добре. Той ме обичаше. Щеше да ме предпази от чудовището. И въпреки това все още бях твърде далеч.

По хълма се плъзна мъгла, обгръщайки вампира, като го накара да изглежда почти призрачно. Изкрещях името му докато стъпките на чудовището се приближаваха още повече. Паникьосана се наклоних напред, едва избягвайки захвата на костеливите ръце, които щяха да ме издърпат надолу в гроба.

С подновено усилие се втурнах към вампира. Той ме пришпорваше и ръмжеше предупреждения към чудовището, което не спираше да ме гони.

Читать дальше →