Правото на глас

Начало книги

Макар да звучи доста опростено като всички подобни изявления, шефът твърди, че идеята му хрумнала, когато чул за някакъв човек, прославил се с магнетофонни записи на птичи гласове — най-напред в Англия, а сетне и в други страни, които все още имали високо мнение за Англия.

Самият той наистина събираше птичи гласове, но само по изключение, доколкото и птиците издават звуците, които го интересуваха и на чието съхраняване бе посветил остатъка от живота си, откак идеята го бе завладяла — колекционираше предсмъртни стонове.

Предсмъртни стонове на животни в много случаи се набавяха сравнително лесно — чрез участие в ловни излети или пък в някое сафари, чрез подкупване на касапи или управители на кланици и чрез други подобни методи. За щастие не му липсваха средства, без които едва ли би могъл да подхване сериозно тази си дейност. На своята парична щедрост той дължеше дори крайно интересния предсмъртен стон на едно агне, заклано нощем в олтара на някаква църква при отслужването на черна литургия. Този стон бе доста продължителен не само поради особения и необикновено бавен начин на умъртвяване — ехтенето под църковния свод му бе придало своеобразие, постигнато от малко други предсмъртни стонове, нещо като приливи и отливи на отчаянието.

Читать дальше →