Джералдин

Начало книги

— Смятам, че можеш да бъдеш доволен, татко. Сделката с мистър Атфорд беше много успешна — Джералдин Принстън погали ръката на баща си.

Двамата пътуваха към летище „Портланд“ с черната лимузина, която Доналд Атфорд им беше предоставил.

— Да, детето ми, доволен съм. Сделката наистина е много изгодна за заводите „Принстън“. Ти също много ми помогна.

— Знаеш, че за мен няма по-голямо удоволствие от това, да те съпровождам при деловите ти пътувания — Джералдин кръстоса дългите си крака и запали цигара.

Уолтър Принстън я погледна с любов.

— Можеш да си пожелаеш някакъв подарък, скъпа.

— Ще помисля по въпроса, но отсега мога да ти кажа, че ще бъде нещо доста скъпо — присви очи тя.

Баща й кимна. Беше привикнал към ексцентричните прищевки на дъщеря си и засега богатството му позволяваше да ги задоволява. Правеше му удоволствие да я глези — просто я боготвореше. Откакто преди пет години бе починала жена му Хелън, а по-голямата му дъщеря Гейл щастливо се бе омъжила за известния адвокат Майкъл Кроуфорд, единствената му радост беше да отгатва по очите желанията на Джералдин и да ги изпълнява, макар да съзнаваше, че не е правилно да я разглезва така.

Читать дальше →