Наследниците на Айнщайн

Начало книги

Беше тихо. Нито звук не проникваше през изолационните стъкла на прозорците. Само пред вратата отвреме-навреме долиташе шум: плъзгането на гумени колела по изкуствената настилка, шумоленето на импрегнирани престилки, някоя прошепната дума. Над всичко тегнеше миризмата на някакво дезинфекционно средство — с нея бяха пропити килимите, книгите и стайните растения, дори косите на лекаря. Струята въздух от климатика я разнасяше из цялата стая.

— Ето го! — измърмори сестрата. Тя извади една перфокарта от картотеката. — Джеймс Форсайт. Двадесет и шест годишен. Отделение Р2.

— Отделение Р2? — попита бледият чернокос мъж, който се беше свил в тапицираното оранжево кресло с форма на лодка.

Лекарят посегна към картата.

— Р2 е отделение за душевно болни престъпници. Ако искате да узнаете нещо от него, побързайте, инспекторе. Днес следобед ще го преориентират.

— Мога ли да го видя?

— Елате!

Лекарят тръгна напред, бързо, но с отмерена крачка — както подобава на човек, отговарящ за повече от 600 операционни автомата. Инспекторът го последва.

Читать дальше →