Наследниците на Айнщайн

Начало книги

Беше тихо. Нито звук не проникваше през изолационните стъкла на прозорците. Само пред вратата от време на време долиташе шум: плъзгането на гумени колела по настилката от изкуствена смола, шумоленето на импрегнираните престилки, някоя прошепната дума. Над всичко тегнеше миризмата на някакво дезинфекционно средство. С нея бяха пропити килимите, книгите и стайните растения, косите на лекаря. Въздухът от климатичната инсталация я разнасяше до най-отдалечения ъгъл.

— Тук е! — измърмори сестрата. Тя извади една перфокарта от картотеката. — Джеймс Форсайт. Двадесет и шест годишен. Отделение Р2.

— Отделение Р2? — попита бледият чернокос мъж, който се беше свил в тапицираното оранжево кресло с лодкообразна форма.

Лекарят посегна към картата.

— Р2 — отделение за душевно болни престъпници. Ако искате да узнаете нещо от него, побързайте, инспекторе. Днес следобед той ще бъде преориентиран.

— Мога ли да го видя?

Читать дальше →