Милосърдието на пришълците

Начало книги

Хари Сандуски изскочи от вратата на опушената от слънцето каравана (би било твърде голяма чест такава вехтория да се нарече подвижен дом) и се спусна по металния външен наклон надолу, към изоставената бензиностанция. Сигналът във вътрешността на караваната беше известил за появата на клиент, който в днешно време можеше да се определи като рядък и изчезващ вид. Хари вземаше на всеки само по долар, но на шосе 163 бяха останали твърде малко любопитни, желаещи да огледат мъничкия му музей, съдържащ спиртосани гърмящи змии, назъбени втулки, ръждиви регистрационни номера, попивателница за мастило, със замръзнали в пластмасовото й прозрачно тяло тарантули, кактуси в саксии и изобщо разни други жалки отломки, изтръгнати от пустинята. И все пак посетителите бяха достатъчни, за да поддържат жизнения му минимум, без да привличат вниманието на данъчната служба и други алчни държавни учреждения.

Пристигналият беше висок, все още млад мъж и бе прилично облечен. Дори прекомерно прилично за пустинята Невада, макар че Рено и Карсън Сити се намираха сравнително недалеко на запад, но като че ли в друг свят… Понякога играчите от казината надникваха тук — точно за толкова време, колкото да усетят липсата на климатик и питиета с лед. Но на такива като тях изобщо не им беше жалко да дават по долар за вход. Тези, които не можеха да го заплатят, никога не минаваха по този път.

Читать дальше →