Изгубената Динотопия

Начало книги

Пунду Сингуанг и Чок наблюдаваха океана. В главата им се въртяха сходни мисли, макар да бяха доста различни на външен вид. Якото, мускулесто тяло на центрозавъра, надхвърлящ четири метра, от клюна до опашката, тежеше между четири и пет тона в зависимост от това кога е ял за последен път. Едрият му череп се свързваше с люспестия торс, опасан по гърба с къси ромбовидни костни плочи, а един-единствен масивен рог се издигаше право нагоре точно зад твърдия клюн. Беше изключително блед.

Човешкият му спътник — по-нисък, по-дребен и с по-тъмна кожа — нямаше никакви предпазни люспи по тялото, но носът му се открояваше подчертано. Заедно със семейство торозаври обработваха земята на фермата и си разделяха пропорционално изобилието от ориз и тропически плодове.

В момента стояха на върха на малък хълм, обрасъл с дървета, в иначе равнинния край на Северните полета. Бяха кръстосали ръце върху облените си в пот голи гърди. Пунду се облегна върху извивката на Чоковия гръб, предлагащ сигурна опора. Зад тях се простираше фермата. По-наблизо се издигаха спретнати постройки със сламени покриви, предназначени да приютяват хората, динозаврите, земеделските сечива и реколтата, която събираха два пъти годишно.

Читать дальше →