Жулиета

Начало книги

Твърдят, че съм умряла.

Пулсът ми изчезна и спрях да дишам. За света наистина бях мъртва. Някои казват, че съм изчезнала за три минути, други — за четири. Лично аз започвам да мисля, че да си мъртъв е въпрос на мнение.

Тъй като съм Жулиета, предполагам, че трябваше да го предвидя. Но страшно ми се искаше да повярвам, че този път старата печална история няма да се повтори. Този път, Ромео и аз щяхме да сме заедно завинаги и любовта ни нямаше да бъде отново заличена от мрачни векове на забрава и смърт.

Но човек не може да излъже Барда. И затова умрях точно както трябваше, когато репликите ми свършиха и паднах обратно в кладенеца на сътворението.

О, щастливо перо! Това е твоят лист.

Ето и мастилото, позволете ми да започна.

На Умберто му бяха нужни три дни, за да ме намери. Като се има предвид ловкостта ми в изкуството на изчезването, учудена съм, че въобще успя да ме открие. Но пък той беше единственият човек на света, който винаги успяваше да ме намери и да ме измъкне от кашата, когато се налагаше. „Тайната е тук“, казваше той, като потупваше носа си — този фин, чувствителен нос, чиито качества не бихте могли да изразите точно на английски, тъй като италианската анатомия направо настръхва от ограниченията на англосаксонската лексика.

Читать дальше →