Дяволската алтернатива

Начало книги

Ако не беше острото зрение на един италиански моряк на име Марио, корабокрушенецът щеше да умре преди залез слънце. Когато италианецът го забеляза, мъжът беше в безсъзнание. Изложените на безмилостните слънчеви лъчи части от полуголото му тяло бяха покрити с изгаряния от втора степен, а накиснатата в морската вода плът на гърба му бе разядена от солта и мъртвешки бяла като разлагащ се труп на гъска.

Марио Курчо беше готвач и стюард на „Гарибалди“, ръждясало старо корито, регистрирано в Бриндизи, което унило пърпореше на изток към Трабзон — пристанище в най-източния край на черноморския турски бряг. В Анадола корабът трябваше да бъде натоварен с бадеми. Готвачът не би могъл да отговори на въпроса, какво го накара този хубав ден в края на април 1982 година да изпразни кофата с обелки от картофи през палубния парапет, а не както обикновено — в шахтата за боклук. Навярно бе зажаднял за глътка чист черноморски въздух и му бе дотегнало еднообразието на тесния и пълен с гореща пара камбуз. Курчо се разходи покрай перилата откъм подветрената страна и изхвърли боклуците в равнодушното и безропотно море. После се обърна и пое обратно към задълженията си. Направи две крачки, спря, намръщи се и се върна озадачен при парапета.

Читать дальше →