Зад кулисите на ФСБ (КГБ)

Начало книги

През 1982 г. Андропов става наш цар. Цели 65 години преди това властта е в ръцете на партийната номенклатура. През това време нито на военните, нито на чекистите се позволява дори да се приближат до нея. Даже в Политбюро ги приемат с нежелание. И не щеш ли, Андропов става първо секретар на ЦК, а след смъртта на Брежнев — и генерален.

Разбира се, държавният апарат винаги е бил сплотен, но „силовите“ ръководители се занимавали само с подчинените си ведомства, а „стопанските“ — със своите. А общото ръководство било в ръцете на партийците.

Единствено чекистите имали силата да отнемат монопола им над властта.

Партията добре разбирала какъв страшен звяр държи вързан като куче пазач. Хрушчов се опитал драстично да съкрати и отслаби „органите“, но веднага започнали въстания и бунтове. Първо „в братските страни“, после и в Новочеркаск. Наложило се спешно укрепване на КГБ.

По времето на Брежнев чекистите постепенно възстановили предишната си мощ. Леонид Илич никога и на никого не пречел, точно като английската кралица.

Читать дальше →