Разбитата корона

Начало книги

Мостът на Спасителя се извиваше над река Сторуей там, където тя течеше между Стийлхейвън и Стария град. Без съмнение бе наречен на почитаемия спасител на тевтонците, Арлор — героя от миналото, превърнал се в божество за невежите маси.

От средата на моста, обърнеш ли се на север, можеш да видиш как реката се простира в далечината, вие се през полета и гори. По пътя си към града тя носеше всякакви приношения от земята, плаващи отломки от Свободните държави и подути трупове от някой обречен народ.

Тя носеше и мишената на Гора.

Дъжд плющеше и мокреше наметалото му, отскачаше от моста и се стичаше на бърз порой в реката. От средата на моста Гора виждаше как към него се носи широка речна баржа, която газеше дълбоко във водата. Четирите гребла от всяка страна се потапяха в ритъм, дърпани плавно от силни гребци. На носа ѝ стоеше висок мъж със свалена качулка, въпреки лошото време. Гордата му осанка личеше отдалеч. Но това можеше да се очаква — той беше генерал на един от прочутите Свободни легиони, наемник, кален на бойното поле, майстор на меча и с остър ум — няма как иначе, щом още беше жив. Никой не можеше да оцелее начело на Свободен легион, ако не бе коварен и безмилостен. Никой не можеше да командва хора, които се бият за пари, без да е способен да надхитри онези, които ще се опитат да узурпират поста му.

Читать дальше →