Мъжът от Санкт Петербург

Начало книги

Беше ленив неделен следобед — точно такива следобеди обичаше Уолдън. Той стоеше до отворения прозорец и гледаше към парка. Обширната морава беше осеяна със стари дървета: шотландски бор, два могъщи дъба, няколко кестена и върба, която приличаше на глава с момичешки къдри. Слънцето беше високо и дърветата хвърляха тъмни, прохладни сенки. Птиците се бяха умълчали, но от цъфналото пълзящо растение до прозореца долиташе доволното жужене на пчелите. Къщата тънеше в тишина. Повечето слуги бяха в следобедна почивка. Днес единствените гости бяха брат му Джордж, съпругата му Клариса и техните деца. Джордж бе излязъл на разходка, Клариса си легна, а децата не се виждаха никъде. Уолдън се чувстваше добре: в църквата беше с редингот, разбира се, а след час-два щеше да сложи бяла папийонка и фрак за вечеря, но междувременно му беше много удобно с костюма от туид и ризата с мека яка. „Ако Лидия посвири на пиано довечера, това ще е един съвършен ден“, помисли си той.

Читать дальше →