Дяволът не обича да чака

Начало книги

Тази вечер в Париж валеше. По сивите покриви на сградите край Големите булеварди и по малките мансарди на Латинския квартал барабанеше неспирен дъжд. Портиерите пред „Крийон“ и „Джордж V“ надуваха свирките си, за да викат таксита от мрака, след което притичваха, разперили чадъри над увитите в кожи гости, докато те се качваха в колите. Огромното открито пространство на Плас дьо ла Конкорд лъщеше в черно и сребристо под проливния дъжд.

В квартала Сарсел, в самата периферия на северните предградия, Юсуф Хашим се бе скрил на супата под издадената тераса на сградата. Въпреки претенциозното си название „терасата“ нямаше нищо общо с терасите на Версай — дълга бетонна плоча, подпряна върху неугледни бетонни трегери, от която евтини врати с множество ключалки и резета водеха към занемарени тристайни апартаменти. Гледаше към особено шумен участък от натовареното шосе Ен1 на Париж и беше част от осемнайсететажен жилищен блок. Наречен от архитекта си с претенциозното название „Арк-ан-Сиел“ — „Дъга“, блокът всяваше боязън дори у обитателите на този обвеян в лоша слава квартал.

Читать дальше →