Утре

Начало книги

Вуйчо Гейвин не винаги е бил областен прокурор. Ала онова време бе преди повече от двайсет години и продължи толкова кратко, че само старите хора си спомнят, и то не всички. Защото през този период той имаше едно-единствено дело.

Млад човек беше вуйчо Гейвин тогава, двайсет и осем годишен, завършил едва преди година Правния факултет на щатския ни университет, където, по настояване на дядо, той се записа след завръщането си от Харвард и Хайделберг, и се зае с делото по своя воля, като убеди дядо да му разреши сам да се занимае с него. Дядо ми го стори, понеже всички вярваха, че съдебното разглеждане ще бъде чиста формалност.

И тъй, той се залови с делото. Години по-късно още повтаряше, че това е единственият случай в практиката му — било като адвокат, било като прокурор, — при който е бил убеден, че правдата и справедливостта са на негова страна, и все пак загуби. В същност той не загуби — процесът, разгледан през есенната съдебна сесия, бе обявен за невалиден и последван от оправдателна присъда идната пролет. Подсъдимият бе солиден, заможен фермер, съпруг и баща, на име Букрайт, жител на селището, именувано Завоя на французина, разположено в далечния югоизточен край на околията; жертвата — наперен главорез, който сам се наричаше Бък Торп, а бе зован Бъкснорт от другите младежи, на които бе взел страха с юмруците си през своя тригодишен престой в Завоя на французина; безроден, той изникна ненадейно от нищото, кавгаджия, играч на комар, известен като незаконен производител на уиски, а веднъж заловен на пътя за Мемфис с малко стадо краден добитък, чийто притежател незабавно доказа правото си на собственост, макар че Торп имаше разписка за покупка, ала никой в околността не бе чувал името, подписано на нея.

Читать дальше →