Ръка над водата

Начало книги

Двамата мъже следваха пътеката, която се провираше между реката и плътната стена от растителност — кипариси, тръстики и шипки. Единият носеше чувал, който, освен че бе пран, изглеждаше и гладен. Другият беше хлапак — нямаше и двайсет години, ако се съди по лицето му. Реката бе спаднала до нормалното си за средата на юли ниво.

— Няма начин да не лови риба в тия води — обади се хлапакът.

— Само ако е в настроение за това — отвърна човекът с чувала. — Двамата с Джо отиват при въдиците, когато на Лони му е кеф, а не когато рибата кълве.

— Във всеки случай на въдиците му ще има уловена риба — рече хлапакът и добави: — Сигурен съм, че Лони хич не го е еня кой я откача от тях вместо него.

Не след дълго пътеката се изкачи до едно голо възвишение, вдадено в реката почти като нос. Насред него се издигаше конусовидна колиба със заострен покрив, сглобена от плесенясал брезент, чепати дъски и сплескани тенекиени кутии от моторно масло. Ръждив кюнец налудничаво стърчеше над покрива, край колибата бе струпана купчинка дърва, до тях лежеше брадва, а на стената бе опрян наръч тръстикови пръти. На земята пред отворената врата имаше близо дузина къси върви, отрязани от макарата, хвърлена до тях, и една ръждясала консервна кутия, до половина пълна с големи рибарски куки, някои от които вече бяха навързани за парчетата влакно. Но наоколо нямаше жива душа.

Читать дальше →