Докато лежах и умирах

Начало книги

С Джуъл идваме от полето, вървим по пътеката един след друг. Макар да съм на петнайсетина крачки пред него, всеки, който ни наблюдава от памуковия склад, може да види, че разръфаната и очупена сламена шапка на Джуъл е с една глава над моята.

Пътеката, гладко утъпкана от боси ходила и спечена като тухла от юлския месец, сече права като отвес през зелените редици буренясали памукови храсти до склада в центъра на полето, където завива и обикаля постройката под четири заоблени прави ъгъла, за да продължи нататък през нивята изгладена от стъпки с чезнещи очертания.

Памуковият склад е от неодялани трупи, а пълнежът между тях отдавна е изпопадал. Квадратен, с едностранно скосен продънен покрив, складът стои килнат в празната блещукаща сипкавина на слънчевия потоп, на двете му срещуположни стени при подстъпите на пътеката има по един широк прозорец. Когато стигаме до него, аз завивам по пътеката, която обикаля постройката. На няколко метра зад мен Джуъл, вперил поглед право пред себе си, влиза вътре с едно обкрачване на прозореца. Все тъй зазяпан напред с бледите си очи като дървени топчета, побити в дървено лице, той прекосява на четири стъпки помещението с вцепенената строгост на внезапно оживяла от краката надолу шперплатова реклама на индианец в кърпен гащеризон пред тютюнопродавница и обкрачва насрещния прозорец, така че отново е на пътеката тъкмо когато аз се появявам иззад ъгъла. Един зад друг, на малко разстояние, но този път с Джуъл начело, продължаваме към подножието на речния склон.

Читать дальше →