Крайни мерки

Начало книги

Старата дървена къща, заобиколена от дървета, бе потънала в мрак. Щорите бяха спуснати, а на предната веранда, без да помръдва, лежеше куче. От комина излизаше тънка струйка дим — виеше се нагоре, поемаше на запад, над земеделските райони на Мериленд, и се отправяше към Вашингтон, окръг Колумбия. Пред камината в къщата един човек седеше безмълвен и хвърляше изписани листове хартия в искрящите пламъци. Тези листове бяха резултат от месеци еднообразен къртовски труд. Съдържаха бележки от наблюдение, описано по часове, изчерпателна характеристика на обектите и карти на районите в столицата. Мъжът знаеше кога минават полицейските патрули, кога разнасят вестниците, кой от наблюдаваните обекти тича за здраве, кога и най-вече къде спят неговите жертви и кога се събуждат. Той и хората му ги дебнеха месеци наред, следяха ги, търпеливо анализираха коя част от ежедневието им може да се използва и кога са най-уязвими. Силните му ръце се устремиха към огъня, но изведнъж застинаха близо до пламъците. Той сви юмруци. Мъжете, които беше следил, го бяха пращали по най-затънтените места на планетата да убива хора, обявени за заплаха за националната сигурност на Съединените щати. Мъжът отдавна нямаше представа колко са хората, които беше премахнал в услуга на своята страна. Не че нарочно бе заличил бройката в съзнанието си — никога не си бе правил труда да ги изчисли. Каквато и да беше равносметката, мъжът не изпитваше никакво съжаление към своите жертви. Те бяха долни, зли психопати — убийци на невинни граждани.

Читать дальше →