Куклата близнак

Начало книги

Айя свали сламената си шапка и започна да си вее. Конят под нея внимателно подбираше пътя си по каменистия път, отвеждащ към Афра. Слънцето бе застинало на пладне, единствен орнамент на синьото безоблачно небе. Едва бе настъпила първата седмица на горатин, още не би трябвало да бъде толкова топло. Изглежда засухата щеше да отбележи поредна година.

Но по високите върхове все още блестеше сняг. На моменти раздигната от вятъра белезникава вихрушка се надигаше към небето, пораждайки изкусителната илюзия за хлад — тук, в тесния проход, никакъв бриз не слизаше. Във всеки един друг момент Айя сама би предизвикала вятър, ала в радиус от един ден път около Афра магията бе забранена.

Пред нея Аркониел се поклащаше на седлото като щъркел. Ленената туника на младия магьосник беше подгизнала от пот, която се примесваше с праха, разполагал с цяла седмица, за да се натрупа. Той не се оплакваше. Единственият признак, че жегата го измъчва, бе лишаването от неравната черна брада, която бе започнал да си пуска след двадесет и първия си рожден ден миналия ерасин.

Читать дальше →