Дългото завръщане

Начало книги

— Джереми, ела тук, моля ти се!

Момчето, обзето от страх, не се обади на майка си. Седеше върху клон на евкалиптовото дърво в задния двор — неговото убежище в минути на отчаяние. Струваше му се, че събитията на последните седмици отиваха към своята развръзка; чувстваше, че ще стане нещо ужасно.

Никой не му бе обяснил причините за случилото се, а и Джереми бе избягвал да задава въпроси. Беше се опитал да не обръща внимание на онова, което става, защото му се искаше само едно — неговият свят, сигурен и спокоен, да остане непроменен. Но тази сутрин майка му не го изпрати на училище и го накара да облече празничните си дрехи.

— Джереми, знам, че ме чуваш — извика пак Клара Тавиш. — Хайде ела, миличък.

Момчето неохотно слезе от дървото и се отправи към майка си, застанала до вратата на кухнята. От всичко, което се бе случило, най-много го тревожеше промяната у майка му — само милата й усмивка бе останала все същата. Напоследък доктор Оливър Уилис идваше да я преглежда все по-често, но въпреки това тя продължаваше да слабее и да става по-бледа, а очите й неведнъж бяха зачервени от плач.

Читать дальше →