Пощенската картичка

Начало книги

Обаждането от болницата дойде посред нощ. Макар и очаквано, бе шокиращо.

- Баща ви пита за вас, Мелиса. Мисля, че иска да си отиде с чиста съвест - каза притеснено медицинската сестра.

„Защо да ходя? - запита се Мел. Зави й се свят. - Защо да ми пука? Той определено не е най-добрият баща на света. Къде беше, когато се нуждаех от него след смъртта на мама? Кога ми е давал друго освен чекове и неизпълнени обещания?“

И все пак нещо по-силно от гнева я накара да скочи от леглото и да се обади за такси. Нахлузи дънки и тениска, преди да наплиска лицето си със студена вода.

Лю Бойд бе последният й кръвен роднина на този свят. Годините тежко пиянство бяха разказали играта на черния му дроб и това, че бе преуспял, сега не му беше от никаква полза. Освен това Мел се чувстваше длъжна пред майка си да го види за последен път.

Из притихналите болнични коридори отекваха само нейните забързани стъпки, а сърцето й се свиваше при мисълта какво я очаква в частното крило. Единствения път, когато го бе посетила, бе дошла бликаща от радост и вълнение с новината, че е спечелила бленуваната от нея следдипломна музикална стипендия за Кралската академия в Лондон, но усмивката й бързо изчезна, щом видя някога едрия мъж, превърнал се в кожа и кости. Разговаряха за незначителни неща, но тя бе шокирана от промяната в него и с облекчение избяга.

Читать дальше →